Когато "Обичам те!" се превърна в " btw obi4am te mng!"

Хората станаха мързеливи, а технологиите полагат огромни услия, за да им помагат да не се претоварят! Мързелът е в действията, в мислите, в комуникацията! Мързи ни да говорим, мързи ни да си казваме нещата, да се виждаме... Защо пък трябва да се събуждам с мисълта, че днес ще видя някой, да броя всяка секунда до срещата през целия ден, да губя часове в приготовления и пътуване до срещата? Не може ли да си седна пред телевизора с подчертано небрежна прическа и в стар избелял анцуг с gsm в ръка и да пусна един смс "mislq si za teb.mn te obi4am.kisses". Това една ли ще направи чувствата ми по-малко силни и значими, нали? Нали, аме не. Защото да обичаш не значи да те мързи! Уморих се от мързел! Искам да ми е трудно! Искам да искат да ми е трудно!
Виртуално се обичаме! Виртуално се мразим! Въртуално се сърдим и си липсваме! Не чакаме да видим блясък в очите, а проблясък на екрана на телефона. Най-прекрасните думи на света днес са се превърнали в типичния смс звук на нокиа и само в особено специални случаи специфичен рингтон (в нередки случаи модерна попфолк песен). От 5-те сетива ни стига само едно, за да се обичаме - очите. Четем си любовта, пишем си любовта. Ако и нашият телефон светне в отговор - обичани сме, ако не светне - "да ги *** тези мобилни оператори, пак са оплели нещо линиите".
Лошото в случая не е, че сме станали такива и че емоциите ни са наранени, омаловажени, хлипащи в ъгъла като малки деца, на които им се е счупило влакчето, лошото е, че на тяхно място комфортно са се насадили едни други неща, чиито име не знам. И ние не усещаме липса! Всичко ни се вижда съвсем същото и приемаме да сме обичаме така. Извратено е, че не осъзнаваме трагедията си. Ровим си краката в пепелника, пълен с овъгленени емоции и се смеем. Смеем се, защото на клавиатурата ни е по лесно да напишем усмихнатия емотикон може би.
Искам да имам машина на времето. Не искам да се върна назад, за да срещна Оскар Уайлд или Клеопатра, а за да видя как са успявали да се разберат хората като са нямали мобилни телефони и чат. Голяма мъка ще да е било! Смели хора са били! И щастливи, но не така "(happy)", а така както не мога да покажа тук.
Хайде да не ви бавя, бързо нащраквайте един смс да му/я обясните колко ги обичате и после по леглата. По-смелите може и да звъннат (естествено, ако не са си надвишили лимита по сметката)!