Бях жестоко дете и обичах да хващам красиви пеперуди и да ги закрепям с топлийки върху мрежата на прозореца. Не звучи много добре, но благодарение на тази си страст научих интересни неща:
1. По-едрите и разноцветно накичени екземпляри са обект на най-силно желание. Типична за техният лов е първоначалната неудържима възбуда, последвана от преследване на цената на всичко, но веднъж хваната и прикачена за мрежата, пеперудата става част от колекция, а погледът търси нова.
2. Дори и най-невзрачната пеперуда успява да привлече внимание след третото кръгче пред очите ти и дори и да не си впечатлен я хващаш, за да спре да досажда.
3. Редките екземпляри не са оценени по достойнство, тъй като ловците в повечето случаи не са ценители, а случайни вандали.
4. Никоя пеперуда не може да се сърди на ловеца. Кой я е карал да му кръжи пред погледа, а?
5. Полът на пеперудите не е от значение в процеса на лова. Противно на очакванията, всичко, което лети се яде. Въпрос на вкус!
Лирично отклонение
Преди 15 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар